Заедно с началото на земеделието и изграждането на постоянни жилища, в началото на неолита (седмо хилядолетие пр. Хр.), хората се научават как да изработват различни съдове от глина. След изпичане те придобиват здравина и не пропускат течности. Съдовете от изпечена глина се наричат керамични. Както и днес, съдовете са имали различна функция, размери и форми – някои са служели за съхранение на зърно или течности, други за готвене, трети за хранене.
Първоначално керамичните съдове са били изработвани само на ръка. Това е ставало като постепенно са навивани и слепявани глинени „маркучи“ („ленти“), като след това повърхността е допълнително оглаждана. Друга техника за изработка е чрез използване на предварително подготвен калъп от глина или дърво. След оформянето на съдовете някои от тях са украсявани – с боя или с врязване и отпечатване с различни остри предмети.
След това съдовете са изпичани. За целта са използвани специално приготвени пещи или открити „клади“.
Постепенно хората усъвършенствали познанията си и започнали да правят все по-сложни форми и украси. Разпространяват се определени моди и стилове, специфични за конкретна епоха или култура. Характерна за ранния неолит (началото на шесто хилядолетие пр. Хр.) е рисунката с бяла боя, а за халколита (каменно-медната епоха, пето хилядолетие пр. Хр.) – рисунката с графит, подобен на днешните моливи.
През ранната бронзова епоха (в края на четвърто хилядолетие пр. Хр.) по нашите земи се заселили траките. Те изработвали съдовете си на ръка, по технология, сходна на тази от предишните епохи, но им придавали различни форми и ги украсявали по различен начин. В същото време, в Близкия Изток било изобретено грънчарското колело, което позволявало по-лесното и бързо изработване на керамичните съдове. В днешните български земи се откриват съдове, изработени на грънчарско колело, пренесени от този далечен район. Технологията за производството им тук обаче навлязла доста по-късно, по през първото хилядолетие пр. Хр.